The bulgarian gaming blog

Изкуството е известно на хората още от антични времена, дори под формата на примитивни изображения, които будели възхищение у древния човек. С течение на времето и еволюцията на света се появили все повече и повече форми на естетическа красота и духовно удовлетворение, които наричаме изкуство. Така книгите омайват с брилянтно замислен сюжет, музиката носи наслада за ушите с незабравими мелодии, а картините и филмите – внушителна визия. Едно от „скритите” и „недооценени” изкуства са именно видео игрите. Според много неосведомени хора те представляват детска занимавка и затова гледат на тях с насмешка и ирония. Обаче истината е, че игрите съдържат всяка една форма на досега изброените изкуства, обединявайки всички тези качества, които те карат да се чувстваш духовно и нравствено извисен. А най-добрият пример за такава игра е Okami.
Гениите на Capcom се обединяват през 2004, за да създадат студио, чиято главна цел е да разработва иновативни игри с оригинални идеи. С помощтта на креативността на бащите на Resident Evil и Devil May Cry поредиците – Shinji Mikami и Hideki Kamiya – както и младия талант Atsushi Inaba, амбициите им биват осъществени, и бял свят виждат феноменалните игри Viewtful Joe, Viewtful Joe 2, Okami и Godhand. Макар и да не реализират очакваните продажби, тези шедьоври заемат почетни места в колекцията на всеки ценител, дръзнал да си ги купи. Затова ако поради някаква причина си пропуснал да обърнеш достатъчно внимание на чудните приключения на вълчицата и нейния верен спътник за PlayStation 2 през 2006 година, то те насърчавам да поправиш тази грешка като играеш подобрената от Ready at Dawn Wii версията още сега.

Okami те хвърля в миналото на Япония – един прекрасен свят, в който митовете оживяват. Там цари спокойствие и хармония, селяните се трудят усърдно, за да си изкарат хляба ( пардон, ориза), морето е съвършено бистро, красиво разцъфнали дръвчета с узрели плодове растат по зелeни морави, а слънцето сякаш гледа над земята и следи за сигурността на този мир. За нещастие един нищо неподозиращ глупак отприщва самата инкарнация на злото – Орочи – която представлява най-страшният кошмар на тогавашния японски човечец. Последствията са сериозни, тъй като цяла Япония бива залята от невъобразими мъки, богата природа се превръща в грозна, тъмна, бавно загиваща пустош, а хиляди демони върлуват на свобода. Точно в тези тежки времена се появява и надеждата на хората за едно по-добро бъдеще – величествената шинтоиска богиня на слънцето Аматерасу, приела образа на възхитителен вълк с оранжеви шарки по снежнобялата си козина. Всъщност, самото име на играта представлява игрословица, понеже на японски означава велико божество , но в същото време думата Ookami е и вълк. Така вече играчът поема на своето грандиозно пътешествие из цяла Япония, борейки се срещу злото в едно незабравимо приключение, наситено с множество прекрасни моменти. Ако още не си разбрал, сюжетът е тясно свързан с японската митология и ако си добре запознат с нея, ще срещнеш огромно количество приятни изненади и известни герои. А дали в крайна сметка доброто наистина ще надделее в безкрайната битка срещу злото? Е, няма да разкривам подробности, но предполагам знаеш как завършват всички приказки.

Един от най-внушителните елементи, които подбудиха критици и геймъри от цял свят да нарекат Okami шедьовър, е именно нейната визия. Не, това не стотният клониинг с изшлайфана до съвършенство фотореалистична графика, която се опитват да наложат почти всички нови игри на пазара. Както вече споменах, Clover са силно решени да създадат нещо нестандартно и оригинално, нещо което да привлича погледите защото е различно, а не най-добрата версия на комерса. Истина е, че почти няма такива игри на пазара и затова човек трябва да направи една огромна евала на бащите на Okami. С красивата си cel-shading визия, изцеждаща до краен предел възможностите на остарелия PlayStation 2, човек имаше чувството, че гледа картини на световно известни художници, които оживяват магически пред очите ти и на моменти дори сe чудиш дали не сънуваш. В Wii версията Ready at Dawn са внесли промени в този аспект, като почти са премахнали действието на canvas filter-a, в резултат на което се губи до някаква степен калиграфското излъчване и чувството за приказна картинка. Въпреки това нивото на контраста е завишен и това заедно с опцията да се насладиш на феерията от ярки пъстри цветове в 16:9 формат на своето HDTV спомагат за радостта на Nintendo Wii притежателите. Честно казано, първия път когато видях шотове на играта си казах, че дори в най-смелите си фантазии не мога да си представя как такова нещо може да бъде реализирано. Зелените морави, буйните реки, дълбоките пещери със сталагмити и сталактити, широкият и необятен океан, северните студове, закътаните селца, величествените градове и храмове, всички те изграждат неповторимата атмосфера на древна Япония. Ако си слушал поне една японска легенда или разказ, навярно си си представял именно такава приказна обстановка. Хората са изобразени изключително комично, точно както са били в естествената си среда преди стотици години. Множеството от тях са разни дебели и хилави селяни, умишлено пресъздадени по този начин, за да може чрез хумора проблемите им да изглеждат по-земни и обикновени. Разбира се, това не пречи на графичните дизайнери да изрисуват пищни гейши с широко отворен балкон, които верният спътник на Аматерасу, Иссун, често си позволява да коментира, при това доста основателно. А може би най-интересната част от дизайнът на играта е смяната на денонощията. Трудно е да се опише с думи умилението, което човек изпитва, гледайки как докато вълчицата си припка от единия до другия край на Япония, слънцето бавно и красиво се скрива зад планините и нежната оранжева светлина на залеза предвещава идването на мрака. Ето такива картини са безценни! А след това настъпва тишината на нощта и лунните пейзажи приковават вниманието на играча. На сутринта изгревът нежно събужда живота в Страната на изгряващото слънце и предвещава началото на нови приключения…

Но иновациите в Okami не се ограничават само до оригинален арт дизайн. Ядрото на всяка игра, което представлява терминът геймплей, също се откроява на фона на останалите адвенчъри, чиито представители в повечето случаи са изключително креативни игри. В центъра на цялата концепция стои стремежът да направиш света едно по-добро място за живеене. Тъй като само боговете са способни да извършат подобни чудеса, Аматерасу трябва да открие 13-те Божества на четката, които са си намерили сигурно укритие от гнева на Орочи. По пътя си вълчицата научава най-различни калиграфски техники, с които манипулира света около себе си като по този начин поставя една огромна революция във видео игрите изобщо. Ще можеш да контролираш времето, водата, огъня, вятъра, да режеш враговете на две с един замах, да призоваваш бомби и какво ли още не. Но безспорно най-интересната част е, че имаш силата да възраждаш погубената природа. Потискащо е чувството да видиш една долина, която някога се е къпела в лъчите на слънцето, сега да е напълно опустошена и потънала в мрак. Е, ти имаш силата да върнеж живота по тези земи като елиминираш злите демони сеещи раздор. Битките са реализирани по интересен начин, като фактически не се пренасяш в друго пространство, а около теб се образуват бариери, които се разрушават, когато разбиеш враговете си или просто млатиш по стените и по този начин се измъкваш невредим с превита между краката опашка. Най-хубавото е, че можеш не само да използваш калиграфските си умения, а и физическата си мощ и интелект. Аматерасу може да държи меч в устата си и щит на гърба си, като комбинациите са много. Освен това винаги можеш да постъпиш в някоя от дождо залите пръснати из страната, където един леко чалнат дядка сенсей, според мен болен от шизофрения, те учи на разнообразни техники, приложими не само в битка, но и в пътешествията. Мой личен фаворит е уринирането върху враговете. Даже ти дават като бонус зъба си, след като ги умъртвиш по този изключително унизителен начин. Тези зъби можеш да ги замениш на някой от десетките търговци за разнообразни предмети, които почти винаги ще са ти от голяма полза. А най-добрата част от това да помагаш на хората и да облагородяваш природата е, че по този начин вярата в Аматарасу (все пак е богиня) расте, и по този начин става все по-силна в битката срещу злите демони. Дори и животинките са ти благодарни, ако им оставиш храна. Босовете не правят изключение, що се съди по оригиналността, защото всеки един от тях си има специфичен начин за убиване, който може да го довърши много по-бързо от стандартния и крайно остарял button-mashing. Хубавото на тази игра е, че те кара да мислиш във всеки един момент, като по този начин те издига над масата глупаци, блъскащи с всичка сила копчетата и въртейки се в четирите посоки на света в очакване да стане чудо. А всичко това се реализира по невероятно удобен и изумителен начин чрез новият тип управление, който предлага комбинацията от Wiimote + Nunchuck, усъвършенстваща познатата формула за контол чрез Dualshock 2, с изключението на способността на Ammy да избягва удари, тъй като Dodge умението не винаги отговаря на зададената от Nunchuck-а команда.

Една игра не може да бъде наречена шедьовър без да притежава брилянтно композирана музика. За щастие това е поредният коз на Okami, който я издига в очите на мнозина фенове. Саундтракът съдържа типична японска фолклорна музика от над 200 композиции. В абсолютно всеки един момент от играта мелодията е добре подбрана, и смея да твърдя, че няма нито едно излишно парче. Цялото изживяване нямаше да бъде същото без култови инструментали като “Giving Kushi a Ride”, “Time of Parting”, „Competition with Idaten”, силно допринасящи за неповторимата атмосфера. Освен това сингълът „Reset” на японската поп певица Ayaka Hirahara е идеалната финална мелодия, с която завършва играта. Clover наистина обичат феновете си, защото след драматичния финал са добавили като награда целия саундтрак на Okami, пригоден за слушане по всяко време от главното меню на играта. Разбира се, в този некст-джен редизайн присъства Dolby Pro Logic II аудио презентация.

Ако някой ден се изготви списък на 100-те игри, които всеки геймър трябва да изиграе през живота си, то шедьовърът на Clover задължително трябва да заеме челната позиция. Не че играта е без недостатъци – на много хардкор играчи трудността ще се стори обидно лесна, а на мен лично би ми допаднало повече, ако озвучението беше на японски, тъй като родната им реч би била по-автентична, а не някакъв измислен език, наподобяващ бучене. Друг минус пък е, че проблемът с падането на кадрите на определни места от играта не е разрешен и в изданието за Wii. Въпреки това смятам, че тези спънки са чисто и просто „бели кахъри” на фона на цялото изяществото, което заглавие от подобен калибър предлага. Трябва да се изтъкне, че играта има съвсем различно предназначение – да внуши идеята, че когато човек се грижи за природата и винаги помага на което и да е друго живо същество по земята в нужда, той същевременно помага и на себе си, като гради едно по-добро бъдеще. С главозамайващ арт, прекрасно замислен сюжет с морални поуки, иновационен геймплей и духовно възвишена музика, Okami поставя нови революции и доказва, че видео игрите са произведение на изкуството.

Източник : games.bg